Среден ден на периода на отопление: изчисление, референтни
Каква е тази концепция - ден на отоплителния сезон? За какво се използва и как се изчислява? В статията трябва да отговорим на тези въпроси и да се запознаем с някои статистически данни, които са пряко свързани с нашите изчисления.
Определения
Първо, нека да разгледаме терминологията.
- Периодът на отопление е времето, когато централното отопление. Оно запускается, когда средняя температура уличного воздуха за последние пять дней удерживается на отметке +8 С или ниже. Когда весной средняя температура за пятидневку превышает +8 - сезон заканчивается.
Полезно: при изчисляване на продължителността на отоплителния сезон обикновено се използва малко опростена схема. Общият брой дни с температура под + 8 ° С се взема.
- Градусо-день - условное понятие, соответствующее разнице между температурами в отапливаемом помещении и на улице в один градус течение суток, Той се използва като мярка за топлина в общинската икономика. Топлинните разходи не се определят от абсолютната стойност на температурите, а именно тяхната делта: за да се поддържа в стаята +30 при 0 ° C извън прозореца, трябва да отделите толкова топлина, че да поддържате +15 на -15 на улицата.
- Накрая, градусите на периода на нагряване (GSOP) показват делта на температурите между стаята и улицата през целия сезон.
Формула
С собствените си ръце изчисляването на GSOP е повече от лесно, ако притежавате определени статистически данни. Формулата за изчисляване на параметъра има формата ГСОП = (Т1-Т2) * Z.
В него:
- Т1 - температура внутри помещения.
- Т2 - средняя температура за весь отопительный сезон (среднесуточная температура - +8 и ниже).
- Z - количество дней со среднесуточной температурой в +8 и менее градусов в году.
Референтни стойности
Да, изчислителната инструкция е проста; но за неговото прилагане липсват някои основни данни. Нека побързаме да запълним празнината. (Вижте също статията Изчисляване на отоплението: функции.)
Стайна температура
Препоръчителните му стойности са лесни за намиране в текущия SNiP.
| Помещение | Температурна норма, C |
| Дневна в райони с долната граница на зимната температура над -31 ° С | 18 |
| Същото за ъгловите и крайните стаи | 20 |
| Дневна в региони с долната граница на зимната температура под -31 | 20 |
| Същото за ъгловите и крайните стаи | 22 |
Температурата на улицата и продължителността на сезона
Для удобства читателя предоставим в его распоряжение статистические данные за 1966 - 1980 годы по некоторым городам России. Понятно, что для ближайших к ним населенных пунктов значения будут близкими к приведенным.
| град | Продължителност на отоплителния сезон | Средна температура на отоплителния сезон |
| Abakan | 225 | -8,ч |
| Anadyr | 311 | -10,5 |
| Архангелск | 253 | -ч,ч |
| Барнаул | 221 | -щ,щ |
| Белгород | 191 | -1,я |
| Birobidzhan | 219 | -10,ч |
| Bodaybo | 254 | -13,я |
| Брянск | 205 | -2,ли |
| Велики Новгород | 221 | -2,ли |
| Верхоянск | 279 | -24,1 |
| Владивосток | 196 | -з,я |
| Волгоград | 177 | -2,ч |
| Воронеж | 196 | -ли,1 |
| Дербент | 138 | +з,щ |
| Екатеринбург | 230 | -6 |
| Zeja | 238 | -13,8 |
| Ижевск | 222 | -5,ш |
| Иркутск | 240 | -8,5 |
| Калининград | 193 | 1,1 |
| Кемерово | 231 | -8,ли |
| Комсомолск на Амур | 223 | -10,8 |
| Красноярск | 234 | -щ,1 |
| Махачкала | 148 | +2,щ |
| Москва | 214 | -ли,1 |
| Новосибирск | 230 | -8,щ |
| Oimyakon | 286 | -24,ли |
| Омск | 221 | -8,ч |
| къдрене | 229 | -5,я |
| Ростов на Дон | 171 | -0,ш |
| Санкт Петербург | 220 | -1,8 |
| Sovetskaya Gavan | 243 | -6 |
| Таганрог | 167 | -0,ч |
| Балей | 258 | -14,щ |
| Хабаровск | 211 | -я,з |
| Челябинск | 218 | -ш,5 |
| Якутск | 256 | -20,ш |
Пример за изчисление
Да вземем пример за GSOP за няколко града.
Средна температура на отоплителния сезон в Дербенте - +з,щ градуса. В комнате многоквартирного дома необходимо поддерживать 18 С. Отопление будет включено 138 дней. (См. также статью Расчет радиаторов отопления: особенности.)
Изчислението ще има формата GSOP = (18-3.7) * 138 = 1973.4.
А теперь вычислим этот же параметр для Верхоянска, который наряду с Oimyakonом оспаривает звание полюса холода континента.
Средняя температура в -24,1 сочетается с продолжительностью работы отопления в 279 дней. При этом согласно санитарным нормам в квартирах, расположенных в центре дома, нужно поддерживать 20 С: нижний пик температуры существенно отличается от -31 С, причем не в сторону тепла.
ГСОП=(20 - -24,1)*279=12303.
Поистине, "с южных гор до северных морей"…
Защо това е необходимо
Итак, мы научились рассчитывать некий параметр. И что делать с полученным значением? Самая очевидная область его применения - оценка предполагаемых расходов на отопление. Однако ГСОП влияет еще на одну вещь - качество утепления зданий.
Чем холоднее зима, тем более высокие требования СНиП 23-02-2003 "Тепловая защита зданий" предъявляет к этой самой защите.
Для того, чтобы сделать зависимость более наглядной, стоит упомянуть одно смежное понятие - сопротивление теплопередаче, нормирующееся упомянутым СНиП. Оно измеряется в м2хC/Вт: чем меньше ватт тепловой энергии переносится через квадратный метр стены при разнице температур на ее сторонах в 1 градус, тем лучше она сопротивляется утечкам тепла.
Ето някои нормализирана устойчивост на топлопредаване за региони с различни GSOP.
- Для ГСОП 2000 (Ставрополь, Астраханская область) минимум теплового сопротивления стен - 2,1 м2*С/Вт.
- Для ГСОП 4000 (Волгоградская и Белгородская области) - 2,8.
- ГСОП 6000 (Московская и Ленинградская области) - 3,5.
- ГСОП 8000 (Магадан) - 4,2.
- ГСОП 10000 (Чукотка) - 4,9.
- ГСОП 12000 (Некоторые районы Якутии, в том числе упомянутый нами Верхоянск) - 5,6.
Обратите внимание: СНиП нормируется тепловое сопротивление не только стен, но и перекрытий, и даже окон. Цена отклонения от нормированных значений - существенный перерасход тепла.
Заключение
Надяваме се, че успяхме да отговорим на всички въпроси, които читателят е натрупал. Видеоклипът към статията, както обикновено, ще предложи допълнителна тематична информация. Успех при проектирането!